Журналистка, социоложка, активистка в областта на човешките права, а вече и редакторка в „Тоест“. Стои зад сайта Genderland. Най-добре се справя като свободен електрон.
Разговор с Колъм Тойбин, Сърбия – първият китайски плацдарм в Европа, САЩ и Китай в битка за изкуствения интелект, книгата на Ален Симеонов, нежност от кинофестивала в Сан Себастиан, политическата биография на разстрела на Илиян Филипов – това беше „Тоест“ тази седмица.
„Училище за ловци на педофили“ уж учи как да се ловят „лошите“. Всъщност показва как саморазправата се превръща в кауза, дехуманизацията – в метод, а радикализацията – в гражданска активност. Светла Енчева чете книгата на Ален Симеонов след убийството на Георги Кузев и пита докъде води този „лов“.
Светла Енчева проследява нишката от хора, събития и обстоятелства, довели до убийството на Георги Кузев – от нормализирането на омразата и самоуправството до ролята на медиите, институциите и политиците. „Обичайните заподозрени“ – родителите и социалните мрежи, са само част от картината.
Крайната десница печели там, където демокрацията не успява да даде нито убедителни отговори, нито визия за бъдещето. Светла Енчева разглежда възхода на АзГ в Източна Германия и проследява как усещането за изоставеност, носталгията и страхът се превръщат в политическа сила.
Светла Енчева разглежда случая с един нов филм със спорни качества, но с добра „реклама“ заради обвинения от режисьора му, че е бил цензуриран в Германия. Покрай това си припомняме (ако случайно сме забравили), че не всеки спор за цензура е спор за свободата на словото. Някои неща просто не са окей.
Уморени от социалните мрежи GenZ-та, желани и нежелани гости на европейската трапеза, разговор с Рене Карабаш, езиков наръчник за плажа, римейк на плавния преход и шоковата терапия, националният ни интерес и Москва, три стихосбирки, последният етаж на републиката. И смисълът между редовете.
Политическата памет се оказва най-късата памет. В случай че не помните, а ако сте по-млади – и не знаете, че това вече сме го живели, Светла Енчева връща лентата към началото на Прехода и към думи, които отново летят из политическото пространство и звучат подозрително познато.